„Дай кепа“ е реплика, която всеки рибар иска да изрече, но за да се случи това, трябва да поднесем на шарана възможно най-атрактивната храна. Моите сесии са кратки (предимно 48 часа) и опитът ми показва, че не е достатъчно просто да смеся няколко компонента – протеинови топчета, царевица, пелети, семена и да ги залея с течност по избор. Трябва да обработя отделните съставки, така че да са лесни за поглъщане и смилане. По-малките частици не натоварват организма на рибата, поради което са предпочитани и биват консумирани първи.

 

Протеиновото топче е съставката с най-голям размер и аз считам за нужно да я третирам допълнително за по-бърз резултат. Триковете, които използвам са два: 1. Oставям част от топчетата да престоят във вода за няколко часа или дори цяла нощ, в резултат на което омекват значително, но запазват целостта си. Меките топчета са истинска наслада. 2. Използвам круша или друг инструмент, за да натроша останалите топчета на малки частици. Едва след като съм приложил и двата метода, добавям сухи и течни съставки, с които трансформирам топчетата в желания вид. Обработените топчета комбинирам с пелети, варени семена и сладка царевица за постигане на по-добър амино профил и визуален ефект.

 

Хората често казват „Не се притеснявай за големината на захранката си, защото шаранът има голяма уста“. Проблемът е в това, че рибата може да не пожелае да отвори широко устата си за едра храна. Понякога се нуждае от съвсем малко, за да засити глада и да задоволи любопитството си. Дребните частици биха свършили тази работа. 

Сега вече може да ми подадеш кепа!